Изграждане на мостове към силен бъдещ растеж
5 октомври 2023
Окончателна версия
Ваше превъзходителство, г-н президент Аласане Уатара,
Г-н Адама Кулибали,
Г-да Министри,
Членове на Парламента,
Членове на дипломатическата общност,
Ръководители на международни организации,
Почитаеми гости,
Госпожи и господа, добър ден и благодаря за топлото посрещане тук, в Абиджан.
По-рано днес имах възможността да премина по красивия мост Аласане Уатара. Тази нова транспортна връзка е от решаващо значение не само за този град. Тя символизира трансформацията на Кот д‘Ивоар — от засегната от конфликти и крехка икономика преди повече от десетилетие до една от най-бързо развиващите се икономики в Африка. Този дух на оптимизъм ни е нужен навсякъде!
Тук съм, обаче, заради друга важна връзка — тази между Африка и МВФ.
Следващата седмица в Маракеш ще се проведат нашите годишни срещи, на които ще присъстватминистри на финансите и управители на централни банки от 190 държави. Те ще отбележат важна годишнина: половин век от последното провеждане на срещите в Африка — в Найроби през 1973 г. Само няколко седмици след опустошителното земетресение Мароко ще бъде домакин на международната общност в дух на солидарност и ангажираност за преодоляване на предизвикателствата, пред които сме изправени. Бих желала да изразя искрената си съпричастност към мароканския народ, както и благодарност за щедрото домакинство на нашите срещи.
През петдесетте години от последните ни срещи в Африка светът се е променил по много начини — продължителността на живота е нараснала, бедността в световен мащаб е намаляла, международната парична система се е адаптирала към гъвкав режим на обменните курсове, а технологиите променят начина, по който общуваме, работим и се забавляваме. Но неравенствата между и в рамките на отделните държави се увеличиха и сме изправени пред екзистенциална климатична криза. А през последното десетилетие растежът се понижава.
Това изисква действия, които да проправят пътя към следващите 50 години. Нашата цел трябва да бъде да изградим мостове към силен бъдещ растеж, които да са едновременно устойчиви и приобщаващи.
Именно това ще бъде акцентът в моето изказване днес. Присъствието ми тук, в Абиджан, ми дава повод да почерпя вдъхновение от Африка. На този континент можем да видим като под лупа предизвикателствата, пред които е изправен светът. Но също така виждаме и огромния му потенциал. Африка разполага с богати ресурси, безграничен творчески потенциал и енергия. В нея живее най-младото и най-бързо растящото население в света.
Казано по-просто, проспериращата световна икономика през 21-ви век не може без просперираща Африка . Напредналите икономики бързо застаряват, но разполагат с много капитал. Ключът ще бъде в по-доброто свързване на този капитал с богатите човешки ресурси на Африка, за да се внесе повече динамика в настоящата анемична перспектива за глобален растеж.
Африка е и най-силният аргумент в полза на изграждането на икономическа устойчивост. Пандемията COVID-19, войната на Русия в Украйна, климатичните бедствия и кризата с разходите за живот, политическата нестабилност — това са многобройните лица на един податлив на сътресения свят. Тяхното въздействие се проявява в най-пълна степен в Африка, като това важи и за неотменната необходимост да се подготвим по-добре за този свят.
А просперираща Африка изисква да се поддържа най-важният мост — този, който свързва всички страни — мостът на международното сътрудничество.
Както биха казали хората в Абиджан: “On est ensemble” – „Ние сме заедно“ . По време на срещите ще направим така, че обединението да има смисъл за народите на нашите държави членки.
Глобални перспективи: Икономиката е устойчива, но се сблъсква със слаб растеж и задълбочаваща се дивергенция
Нека започнем с икономическите перспективи. Световната икономика демонстрира забележителна устойчивост, а първата половина на 2023 г. донесе някои добри новини, главно поради по-силното от очакваното търсене на услуги и осезаемия напредък в борбата с инфлацията.
Това увеличава шансовете за меко приземяване на световната икономика. Въпреки това трябва да останем бдителни.
Въпреки че възстановяването от сътресенията през последните няколко години продължава, то е бавно и неравномерно. Както ще видите от актуализираната ни прогноза през следващата седмица, настоящият темп на глобален растеж остава слаб — доста под средните 3,8 процента през двете десетилетия преди пандемията. А в средносрочен план перспективите за растеж са още по-слаби.
Въпреки това в динамиката на растежа се наблюдават значителни различия. По-силна динамика се наблюдава в Съединените щати. Индия и няколко други страни с нововъзникващи икономики, включително Кот д’Ивоар, са светли места на картата. Но повечето развити икономики се забавят, а в Китай икономическата активност е под очакванията и много държави се борят с анемичен растеж. Икономическата фрагментация заплашва допълнително да подкопае перспективите за растеж, особено в страните с нововъзникващи пазари и в развиващите се икономики, включително тук, в Африка.
Това задълбочава дивергенцията в икономическото състояние в рамките на отделните групи държави и между тях. Част от тези различия се дължат на „белезите на икономическата криза“. По наша оценка към днешна дата кумулативната загуба на световното производство от последователните сътресения от 2020 г. до днес възлиза на 3,7 трлн. долара.
Тази загуба е неравномерно разпределена в отделните страни. САЩ са единствената голяма икономика, в която производството се е върнало към равнището си отпреди пандемията. В останалата част на света производството все още изостава от тенденцията, като най-силно са засегнати страните с ниски доходи. Защо? Защото те разполагат с изключително ограничени възможности да защитят икономиките си и да подкрепят най-уязвимите.
Дивергенцията се дължи също така на различията във възможността за провеждане на политики и в макроикономическите основи, в степента на зависимост от вноса на горива и храни, в дела на стоките спрямо услугите в икономиката, ролята на търговията, темпа на реформите и на борбата с инфлацията — всички тези фактори влияят върху избора на политики и икономическите резултати, които постигат страните в двете групи. В резултат на това държавите все по-често следват свой собствен курс.
Политики за по-силен бъдещ растеж
Предвид различията в тези тенденции Фондът играе важна роля, за да помогне на държавите да определят политическите си решения и да преследват успешни стратегии за растеж. Открояват се три политически приоритета.
Първо, укрепване на икономическата и финансовата стабилност.
Приоритет номер едно е борбата с инфлацията. Благодарение на решителните действия на централните банки и на отговорните фискални политики инфлацията в повечето държави намалява, но вероятно ще остане над целевата стойност, като в някои държави тази тенденция ще се запази до 2025 г. Високата инфлация ще продължи да подкопава както доверието на потребителите и инвеститорите, така и основите на растежа и вреди в най-голяма степен на най-бедните в обществото.
Победата в борбата с инфлацията изисква лихвените проценти да останат по-високи за по-дълъг период от време. От първостепенно значение е да се избегне преждевременното разхлабване на политиката предвид риска от възобновяване на инфлацията. Нов анализ на МВФ показва нарастващото значение на инфлационните очаквания като фактор за повишаване на цените. [i] За да подпомогнат формирането на възгледите на хората за инфлацията, политиците трябва ясно да разясняват своите цели.
Освен това те трябва да съхранят финансовата стабилност. Очакванията за „меко приземяване“ допринесоха за повишаването на цените на различни активи. Но едно бързо преоценяване на тези перспективи, в случай на внезапно възобновяване на инфлацията, може да доведе до рязко затягане на финансовите условия, което да засегне силно пазарите и икономиките.
По-строгите условия за кредитиране вече оказват натиск върху много кредитополучатели, като например фирмите за търговски недвижими имоти в САЩ и Европа. В Китай продължаващото напрежение в сектора на недвижимите имоти поражда безпокойство. Същото се отнася и за високия ливъридж в някои сегменти на небанковия сектор.
Банките също са подложени на натиск, както ще видите в Доклада за глобалната финансова стабилност следващата седмица. [ii]
Изправени сме и пред значителни рискове във фискалната област. За да се подготвят за бъдещите сътресения и да реализират жизненоважни инвестиции, държавите трябва да възстановят бюджетните си възможности за маневриране. В повечето случаи това означава по-строга фискална политика, която може да подкрепи и паричната политика при все още силен инфлационен натиск.
Залогът е голям, тъй като сътресенията от последните няколко години доведоха до по-нататъшно нарастване на дълговото бреме в много страни, включително в Африка. С малко или почти изчерпано фискално пространство — и с нарастващи разходи по обслужването на дълга — много правителства са изправени пред трудни решения. Това означава да се приоритизират разходите и да се комуникират ясни средносрочни фискални планове, за да се изгради доверие и да се намалят нивата на дълга.
Някои страни в Африка реформират енергийните си субсидии, за да създадат пространство за разходи за стимулиране на икономическото развитие. Нигерия например наскоро премахна субсидиите за горива, които миналата година струваха около 10 млрд. долара — четири пъти повече от разходите за здравеопазване.
Много страни също така трябва да генерират по-големи по-надеждни вътрешни приходи. Това е област, в която МВФ е подкрепил около 150държави членки само през последните две години, като е помогнал за подобряване на планирането и администрирането на данъците, за укрепване на данъчните институции и развитие на местните капиталови пазари. Държави като Мозамбик, Непал и Руанда показаха, че е възможно значително увеличаване на приходите.
Това ме води до втория политически приоритет: полагане на основите на приобщаващ и устойчив растеж чрез трансформиращи реформи и изграждане на силни държавни институции.
Историята ни учи, че бедните страни стават по-богати, ако образоват хората, изграждат добра инфраструктура и създават условия за ефективно управление при спазване на принципите на правовата държава. Тези елементи не са статични: изискванията за умения се променят — инфраструктурата днес включва цифрова свързаност и сложни търговски канали; институциите еволюират. Тези предпоставки, обаче, остават трите основни стълба за растеж и просперитет за всички държави, особено тези, в които необходимостта от създаване на работни места за бързо нарастващото население е най-належаща.
Позволете ми да се спра по-подробно на тези три стълба.
На първо по ред и важност място е необходимо да се инвестира в хората. За Африка това означава разширяване на висококачественото образование на всички нива, за да могат младите хора да се възползват от възможностите за работа на бъдещето. Означава и увеличаване на инвестициите в здравеопазването. Точно тук, в Кот д'Ивоар, правителството увеличава инвестициите в младите хора, като същевременно предприема мерки за по-нататъшна диверсификация на икономиката си.
Второ, необходимо е да се преодолеят старите и новите инфраструктурни пропуски. Това, разбира се, означава основна физическа инфраструктура, както в случая с новите мостове тук, в Абиджан. Включва, обаче, и изграждането на крайно необходими пътни мрежи в селските райони, разширяване на мрежите за електроснабдяване и други.
И тези инвестиции трябва да отговарят на изискванията на екологичния преход. Това изисква интелигентни инвестиции в адаптиране, инфраструктура и технологии, като например по-добри напоителни системи. Енергийният преход предоставя огромни възможности за растеж.
Цифровите технологии също се числят към инфраструктурата. По същия начин, по който електричеството подкрепи икономическия напредък през 20-ти век, цифровизацията може да се превърне в двигател на напредъка през 21-ти век. Тя предлага на африканските държави най-голям шанс да наваксат изоставането си.
И през последните години сме свидетели на много примери за това в региона. Кенийската услуга за мобилни разплащания M-PESA е разширена в шест други държави в Африка, като подобрява ефективността на разплащанията и повишава финансовото приобщаване. Или да вземем Hello Tractor — платформа, която функционира в няколко държави в Субсахарска Африка и позволява на земеделските стопани да наемат трактори чрез текстово съобщение, създавайки нови възможности за повече хора.
Африканските стартъпи продължават да впечатляват с иновациите си. Повишаването на инвестициите в достъп до интернет ще отключат пълния творчески потенциал на континента и ще подобрят обществените услуги. По време на пандемията Того въведе програма за цифрови плащания, наречена Novissi, която осигури спешни парични трансфери за хората в нужда.
Третият стълб е необходимостта от подобряване на държавното управлението и на капацитета на държавите за насърчаване на приобщаващия растеж. Новият анализ на МВФ [iii] показва какво може да се постигне в страните с възникващи пазари и развиващите се страни. Пакет от реформи, насочени към намаляване на бюрокрацията, подобряване на управлението и намаляване на търговските ограничения, би могъл да повиши производството им с 8 процента за четири години.
Към тази категория бих причислила и реформите, необходими за реализиране на пълния потенциал на Африканската континентална зона за свободна търговия. Премахването на търговските бариери и подобряването по-общо на средата за търговия ще повиши дохода на глава от населението в средностатистическата африканска държава с повече от 10 процента. След цялостното й разгръщане Африка ще се превърне в най-голямата зона за свободна търговия в света, което ще доведе до значително повишаване на жизнения стандарт.
Това ме води до третия политически приоритет - повишаване на колективната устойчивост чрез международно сътрудничество.
Сътрудничеството отслабва точно в момента, в който имаме най-голяма нужда от него. Мостовете, които свързват държавите, се разрушават, а търговските и инвестиционните бариери се увеличават.
Фрагментираният свят е особено предизвикателство за страните с бързо развиваща се икономика и развиващите се страни поради по-голямата им зависимост от търговията и по-ограниченото им пространство за политики. В сравнение с други региони африканският континент може да понесе най-големи икономически загуби от силната фрагментация.
Това е предизвикателство, с което трябва да се справим заедно.
В никоя друга област нуждата от международно сътрудничество не е толкова очевидна, колкото при справянето с екзистенциалната заплаха от изменението на климата. Светът е длъжен да подкрепи уязвимите държави, когато те са принудени да се справят със сътресения, които не са предизвикали.
Ето защо МВФ създаде нов Доверителен фонд за устойчивост и стабилност (Resilience and Sustainability Trust — RST), който разполага с финансиране в размер на 40 милиарда долара. Той осигурява по-дългосрочно финансиране на достъпни цени, за да помогне на икономиките на страните с ниски доходи и уязвимите икономики на страните с възникващите пазари да предприемат реформи в областта на климата. Вече одобрихме единадесет програми, шест от които в Африка, а през следващите една-две години ще последват много други.
Също така трябва да работим заедно, за да помогнем на държавите да се справят с дълговите предизвикателства. Една пета от нововъзникващите икономики и повече от половината от страните с ниски доходи продължават да са изложени на висок риск от дългови затруднения.
В тази област през последните месеци постигнахме значителен напредък. Общата рамка започва да дава резултати, макар и все още твърде бавно. Заедно с индийското председателство на Г-20 и Световната банка създадохме Глобална кръгла маса за държавния дълг, която обединява публични и частни кредитори и държави длъжници. Например на Чад бяха необходими 11 месеца, за да премине от споразумение на ниво служители на МВФ към осигуряване на необходимите гаранции от кредиторите за одобряване на програмата; след това на Замбия й бяха необходими 9 месеца, на Шри Ланка — 6 месеца, а на Гана — 5 месеца, за да достигнат този етап. Въпреки че бихме искали да видим по-бърз напредък, се движим в правилната посока!
Въпреки това е необходимо да се направи повече за подпомагане на уязвимите нововъзникващи и развиващи се страни. Ето защо е необходимо спешно да укрепим глобалната мрежа за финансова сигурност.
Валутните резерви, суаповите линии на централните банки и регионалните финансови споразумения предлагат известна застраховка срещу финансови кризи. Но около 100 уязвими държави с възникващи пазари и държави с ниски доходи, включително повечето държави в Африка, нямат достатъчно резерви и достъп до суапови линии.
Затова не е изненадващо, че те разчитат на подкрепата на МВФ, който се намира в центъра на глобалната мрежа за сигурност. В много случаи МВФ играе ролята на „застраховател на незастрахованите“.
От началото на пандемията досега сме предоставили 1 трилион долара глобална ликвидност и резерви чрез отпускане на заеми и разпределяне на Специални права на тираж (СПТ). Предоставихме финансиране в размер на около 320 млрд. долара на 96 държави. Увеличихме пет пъти безлихвеното финансиране за 56 държави с ниски доходи чрез нашия Доверителен фонд за намаляване на бедността и растеж (PRGT). Работихме и с икономически по-силните членове, за да насочим значителна част от техните СПТ към по-уязвими държави, като осигурихме около 100 млрд. долара ново финансиране чрез доверителните фондове на МВФ за намаляване на бедността и растеж (PRGT) и за устойчивост и стабилност (RST).
През последните десетилетия, обаче, с разширяването на финансовите пазари капацитетът на МВФ за отпускане на заеми като дял от глобалните външни задължения намаля. А делът на заемните ресурси постепенно се увеличи.
За да укрепим това ядро на глобалната мрежа за сигурност, призоваваме нашите страни членки да увеличат квотните ресурси на МВФ.
Насърчаваме също така нашите по-силни икономически държави членки да се
включат с повече средства в
Доверителния фонд за намаляване на бедността и растеж
и в Доверителния фонд за устойчивост и стабилност, за да се осигури
подкрепа за нашите уязвими членове.
Силният и разполагащ с достатъчно ресурси МВФ означава институция, която е по-отзивчива към нуждите на нововъзникващите и развиващите се икономики. Вече предприехме решителни действия в отговор на неотдавнашните сътресения, но ще продължим да укрепваме допълнително нашия инструментариум, включително за предпазните ни механизми.
Фондът играе жизненоважна роля в обединяването на усилията на държавите. Това означава също така да се разшири гласът на страните с нововъзникващи пазари и на развиващите се страни. Очаквам с нетърпение нашите членове да постигнат съгласие относно третия африкански председател на нашия Изпълнителен съвет.
Продължаваме да адаптираме подкрепата на Фонда към конкретните условия на всяка държава членка и увеличихме присъствието си на място с голяма мрежа от офиси на постоянни представители и регионални центрове за развитие на капацитета, включително тук, в Абиджан.
Заключение
Позволете ми да завърша, като се върна към 1973 г., когато за последен път годишните срещи се проведоха в Африка. Тогава делегатите бяха изправени пред много от същите предизвикателства, пред които сме изправени сега: висока инфлация, конфликти и фундаментални икономически промени.
В речта си на годишните срещи президентът на Кения Джомо Кениата заяви, че “необходимостта от ефективно сътрудничество никога не е била по-голяма”. И завърши с една дума: “Harambee”, което означава “да се обединим в пълно сътрудничество”.
С правилните политики — и с Харамби — можем да изградим мост към едно по-проспериращо и мирно бъдеще. Можем да положим основите на един половин век, който ще бъде още по-впечатляващ от предишния.
On est ensemble!
Благодаря Ви!