Когато министрите и управителите на централните банки на страните от Г-20 се съберат тази седмица в Бали, те ще се изправят пред значително влошени глобални икономически перспективи.
При последната среща на Г-20 през април МВФ току-що беше понижил прогнозата си за глобалния растеж до 3,6% за тази и следващата година, предупреждавайки, че тази прогноза може да се влоши допълнително предвид потенциалните рискове. Оттогава няколко от тези рискове се материализираха и засилиха множеството кризи, пред които е изправен светът.
Човешката трагедия на войната в Украйна се задълбочава. Икономическото ѝ въздействие също се задълбочава, особено чрез шоковете в цените на суровините, които забавят растежа и изострят кризата с разходите за живот, засягаща стотици милиони хора — особено бедните, които не могат да си позволят да изхранват семействата си. И тази криза продължава да се влошава.
Инфлацията е по-висока от очакваното и надхвърля цените на храните и енергията. Това накара основните централни банки да обявят по-нататъшно затягане на паричната политика, което е необходимо, но ще натежи на възстановяването. Продължаващите смущения, свързани с пандемиите — особено в Китай — и новите затруднения в световните вериги за доставки възпрепятстват икономическата активност.
В резултат на това последните показатели сочат слабо второ тримесечие и ние ще прогнозираме допълнително понижение на глобалния растеж за 2022 г. и 2023 г. в нашата Актуализация на световните икономически перспективи по-късно този месец.
Всъщност перспективите остават изключително несигурни. Помислете си как по-нататъшно прекъсване на доставките на природен газ за Европа може да доведе до рецесия в редица икономики и да предизвика глобална енергийна криза. Това е само един от факторите, които могат да влошат и без това трудната ситуация.
Настоящата 2022 г. ще бъде трудна, а 2023 г. вероятно още по-трудна, с повишен риск от рецесия.
Ето защо се нуждаем от решителни действия и силно международно сътрудничество под ръководството на Г-20. Нашият нов доклад до Г-20 очертава политиките, които страните могат да използват, за да се справят с това „море от проблеми“. Позволете ми да очертая три приоритета.
Първо, държавите трябва да направят всичко възможно, за да намалят високата инфлация.
Защо? Защото трайно високата инфлация може да погуби възстановяването и да влоши допълнително стандарта на живот, особено на уязвимите групи. В много страни инфлацията вече е достигнала най-високите си стойности за последните няколко десетилетия и както общата, така и базисната инфлация продължават да нарастват.
"/>
Това предизвика цикъл на затягане на паричната политика, който е все по-синхронизиран: 75 централни банки — или около три четвърти от централните банки, които следим — са повишили лихвените проценти от юли 2021 г. насам. Средното повишение е 3,8 пъти. За нововъзникващите и развиващите се икономики, където лихвените проценти бяха вдигнати по-рано, средното общо процентно увеличение е 3 пункта — почти двойно спрямо повишението с 1,7 процентни пункта в развитите икономики.
Повечето централни банки ще трябва да продължат решително да затягат паричната си политика. Това е особено належащо там, където инфлационните очаквания започват да се разколебават. Ако не се вземат мерки, тези държави могат да се сблъскат с разрушителна спирала на цените на труда, която ще изисква още по-силно затягане на паричната политика, нанасяйки още по-голяма вреда на растежа и заетостта.
Предприемането на действия сега ще навреди по-малко, отколкото ако това бъде направено по-късно.
Също толкова важно е ясното комуникиране на тези политически действия. Става дума за запазване на доверието в политиката, тъй като рисковете от влошаване на ситуацията са многобройни. Например продължаващи изненади, които поднася инфлацията, биха наложили по-рязко затягане на паричната политика от това, което пазарът е предвидил, а това може потенциално да доведе до допълнителна волатилност и разпродажби на рисковите активи и пазарите на държавни облигации. Това от своя страна би могло да предизвика по-нататъшно изтичане на капитали от нововъзникващите и развиващите се икономики.
Поскъпването на щатския долар вече съвпадна с отлива на портфейли от развиващите се пазари: през юни те отбелязаха четвърти пореден месец на отлив , което е най-дългата подобна серия от седем години насам. Това оказва допълнителен натиск върху уязвимите държави.
Когато външните сътресения са толкова разрушителни, че не могат да бъдат поети само с гъвкави валутни курсове, политиците трябва да са готови да действат. Например: чрез валутни интервенции или мерки за управление на капиталовите потоци при кризисен сценарий, за да подпомогнат закотвянето на очакванията. Освен това те следва превантивно да намалят зависимостта си от заеми в чуждестранна валута при високи нива на дълга. Именно за да помогнем на държавите да реагират при такива обстоятелства, наскоро актуализирахме институционалното становище на МВФ по този въпрос.
Фондът се активизира, за да служи на нашите членове и по други начини. Това включва предоставяне на съвети относно управлението на резервните активи и техническа помощ за укрепване на комуникацията между централните банки.
Целта трябва да бъде всички да преминат безопасно от другата страна на този цикъл на затягане.
Второ, фискалната политика трябва да подпомага, а не да възпрепятства усилията на централните банки за намаляване на инфлацията.
Държавите, които са изправени пред повишени нива на дълга, също ще трябва да затегнат фискалната си политика. Това ще спомогне за намаляване на тежестта на все по-скъпите заеми и в същото време ще допълни усилията на паричната политика за укротяване на инфлацията.
В страните, в които възстановяването от пандемията е по-напреднало, отказът от извънредна фискална подкрепа ще спомогне за ограничаване на търсенето и по този начин ще намали ценовия натиск.
Но това е само част от общата картина. Някои хора се нуждаят от повече, а не от по-малко подкрепа.
Това изисква целенасочени и временни мерки в подкрепа на уязвимите домакинства, които са изправени пред нови сътресения, особено от високите цени на енергията или храните. В този случай своята ефективност като инструмент са доказали директните парични преводи, а не изкривяващите субсидии или ценовият контрол, които обикновено не успяват да намалят трайно разходите за живот.
В средносрочен план структурните реформи също са от решаващо значение за стимулиране на растежа: помислете за политиките на пазара на труда, които помагат на хората, особено на жените, да се включат в работната сила.
Новите мерки трябва да бъдат неутрални по отношение на бюджета — да се финансират чрез нови приходи или съкращаване на разходите в други области, без да се поема нов дълг и за да се избегне нарушаване на паричната политика. Тази нова ера на рекордна задлъжнялост и по-високи лихвени проценти прави това двойно по-важно.
Намаляването на дълга е неотложна необходимост, особено в нововъзникващите и развиващите се икономики със задължения, деноминирани в чуждестранна валута, които са по-уязвими от затягането на световните финансови условия и където разходите по заемите нарастват.
Доходността на суверенните валутни облигации вече е достигнала над 10% в около една трета от развиващите се икономики и е близо до най-високите стойности, наблюдавани за последен път след световната финансова криза. Развиващите се икономики, които в по-голяма степен разчитат на вътрешни заеми, като тези в Азия, са по-изолирани. Но засилването на инфлационния натиск и свързаната с това необходимост от по-бързо затягане на вътрешната парична политика може да промени изчисленията.
Ситуацията става все по-тежка за икономиките, които са в затруднено положение или почти в затруднено положение, включително 30 процента от страните с възникващи пазари и 60 процента от страните с ниски доходи.
Фондът отново е на разположение на своите членове, като им предлага целеви анализи и съвети, както и по-гъвкава рамка за отпускане на заеми в подкрепа на държавите по време на криза. Това включва спешно финансиране, увеличени лимити за достъп, нови ликвидни и кредитни линии и миналогодишното историческо разпределение на СПТ в размер на 650 млрд. долара .
В допълнение към тези усилия, спешно са необходими решителни действия от страна на всички участници за подобряване и прилагане на Общата рамка на Г-20 за третиране на дълга. Големите кредитори—както държавните, така и частните—трябва да се активизират и да изпълнят своята роля. Времето не е на наша страна. От решаващо значение е комитетите на кредиторите на Чад, Етиопия и Замбия да постигнат възможно най-голям напредък на заседанията си този месец.
Трето, необходим е нов тласък за глобално сътрудничество под ръководството на Г-20
За да се избегнат потенциални кризи и да се повиши растежа и производителността, спешно са необходими по-тясно съгласувани международни действия. Ключът е да се надгради неотдавнашният напредък в различни области — от данъчното облагане и търговията до готовността за пандемии и изменението на климата. Новият фонд на Г-20 за превенция и готовност за пандемии, който разполага с 1,1 млрд. долара, показва какво е възможно и онагледява неотдавнашните успехи на Световната търговска организация.
Най-неотложни са действията за облекчаване на кризата с разходите за живот, която според Програмата на ООН за развит ие тласка към крайна бедност още 71 милиона души в най-бедните страни в света. С нарастването на опасенията за снабдяването с храна и енергия се увеличават и рисковете от социална нестабилност.
За да се избегнат още по-голям глад, недохранване и миграция, по-богатите страни в света трябва спешно да окажат подкрепа на нуждаещите се, включително с ново двустранно и многостранно финансиране, особено по линия на Световната продоволствена програма.
Като незабавна стъпка страните трябва да отменят наложените неотдавна ограничения върху износа на храни. Защо? Защото тези ограничения са вредни и неефективни по отношение на стабилизацията на вътрешните цени. Необходими са и допълнителни мерки за укрепване на веригите за доставки и за подпомагане на уязвимите държави за адаптиране на производството на храни и справяне с изменението на климата.
МВФ помага и в тази област. Работим в тясно сътрудничество с нашите нарочни партньори, включително чрез нова многостранна инициатива за продоволствена сигурност . Нашият нов Доверителен фонд за устойчивост и стабилност ще осигури 45 млрд. долара преференциално финансиране за уязвимите държави, насочено към справяне с по-дългосрочни предизвикателства като изменението на климата и бъдещи пандемии. Имаме готовност да направим и още.
Важно е да се вземат предвид особено трудните условия в много африкански страни в момента. По време на срещата ми с министри на финансите и управители на централни банки от континента тази седмица много от тях подчертаха, че последиците от този изцяло външен шок тласкат икономиките им към ръба на пропастта. Ефектът от по-високите цени на хранителните продукти се усеща остро, тъй като те представляват съществен дял от доходите. Натискът, който оказват инфлацията, фискалната политика, дълга и платежния баланс, се засилва. Повечето от тези страни са напълно изолирани от световните финансови пазари и за разлика от други региони не разполагат с големи вътрешни пазари, към които да се обърнат. В този контекст те призовават международната общност да предложи смели мерки в подкрепа на народа им. Длъжни сме да чуем този апел.
Докато Г-20 се събира, за да се ориентира в сегашното „ море от проблеми“, всички ние можем да почерпим вдъхновение от един балийски израз, който улавя духа, от който се нуждаем повече от всякога — menyama braya, „всеки е брат или сестра“.
*****
Кристалина Георгиева (линк към биографична справка)