Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева настоява ръководството на Г-20 да предприеме действия за справяне с “изключително несигурните” глобални перспективи
17 юли 2022
Бали, Индонезия, 16 юли 2022 г. Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева направи следното изявление на проведената днес среща в смесен формат на министрите на финансите и управителите на централните банки на страните от Г-20:
„Бих желала да благодаря на правителството на Индонезия за гостоприемството, на министъра на финансите Шри Муляни Индравати и на губернатора Пери Варджийо за мъдрото им ръководство на срещите на Г-20 в условията на все по-предизвикателен глобален контекст.
Иска ми се световните икономически перспективи да са толкова светли, колкото небето в Бали, но за съжаление това не е така. Перспективите се помрачиха значително, а несигурността е изключително висока. Рисковете за влошаване на ситуацията, за които МВФ вече отправи предупреждения, сега се материализираха.
Войната в Украйна се задълбочи, оказвайки допълнителен натиск върху цените на суровините и храните. Глобалните финансови условия се затягат все повече и отвъд очакванията. А продължаващите смущения, свързани с пандемията, и подновените затруднения в световните вериги за доставки натежават върху икономическата активност.
В резултат на това по-късно този месец ще прогнозираме допълнително понижение на глобалния растеж за 2022 г. и 2023 г. в актуализацията на доклада „Световни икономически перспективи“. Освен това рисковете от понижение ще се запазят и могат да се задълбочат — особено ако инфлацията се окаже по-устойчива — което ще наложи още по-категорични политически интервенции, които потенциално биха могли да повлияят на растежа и да засилят страничните ефекти, особено в страните с възникващи пазари и в развиващите се страни. Страните с високи нива на дълга и ограничено пространство за провеждане на политики ще бъдат изправени пред допълнително напрежение. Шри Ланка е ясен предупредителен знак.
Страните с възникващи пазари и развиващите се страни също изпитват устойчив отлив на капитали в продължение на четири поредни месеца. Сега те са изложени на риска да заменят три десетилетия на догонващо развитие спрямо развитите икономики с допълнително изоставане.
Как да се справим с тази изключително предизвикателна среда? Виждам три приоритета:
Първо, държавите трябва да направят всичко възможно, за да намалят инфлацията. Ако не го направят, това може да застраши възстановяването и да влоши допълнително жизнения стандарт на уязвимите хора. Добрата новина е, че централните банки се активизират. Паричната политика е все по-синхронизирана: над три четвърти от централните банки са повишили лихвените проценти, като повишението е средно 3,8 пъти. Независимостта на централните банки, ясната комуникация и подходът, основан на данни, са от решаващо значение за успеха на тези политически действия.
На второ място, фискалната политика трябва да подпомага, а не да възпрепятства усилията на централните банки за овладяване на инфлацията. Това е сложна задача. Със забавянето на растежа някои хора ще се нуждаят от повече, а не от по-малко подкрепа. Така че фискалната политика трябва да намалява дълга, като същевременно осигурява изпълнението на целенасочени мерки за подкрепа на уязвимите домакинства, изправени пред нови сътресения, особено от високите цени на енергията или храните.
Трето, нов тласък на глобалното сътрудничество ще бъде от решаващо значение за справяне с множеството кризи, пред които е изправен светът. Нуждаем се от ръководството на Г-20, преди всичко за да се справим с рисковете, свързани с продоволствената несигурност и огромния дълг. Приветствам факта, че по време на тези срещи вниманието е насочено към въпросите на продоволствената сигурност. Несигурността на прехраната означава глад за милиони хора. И все пак това е проблем, който може да бъде решен. Заедно с ръководителите на Организацията за прехрана и земеделие на ООН, Световната банка, Световната продоволствена програма и Световната търговска организация МВФ призовава международната общност да се активизира и да работи заедно за подпомагане на нуждаещите се, да премахне ограниченията за износ, да насърчи производството на храни и да инвестира в устойчиво на климата селско стопанство.
Необходимо е и силно глобално лидерство за справяне с бича на високия дълг, който достигна многогодишни върхове. Повече от 30 процента от страните с нововъзникващи пазари и развиващите се страни са в затруднено или близко до това положение. За страните с ниски доходи този дял е 60 процента. А в условията на затягане на финансовите условия и обезценяване на валутните курсове обслужването на дълга е тежко, а за някои държави — непосилно бреме.
В тази обстановка от първостепенно значение е Общата рамка на Г-20 да изпълни обещанието си. Окуражена съм, че трите комитета на кредиторите за Чад, Етиопия и Замбия ще заседават тази седмица. Нуждаем се от резултати. Очите на целия свят са насочени към нас.
Следва да се установят нови правила и срокове за действията по линия на Общата рамка (ОР). Важно е също така да се разшири обхватът и да се включат държави, които не членуват в Инициативата за суспендиране на изплащането на дълга. Призовавам Г-20 да се обедини около пътя напред и да го направи в спешен порядък. Ситуацията с дълга се влошава бързо и трябва да се създаде добре функциониращ механизъм за разрешаване на проблема с дълга.
В по-общ план Г-20 е от решаващо значение за активизиране на колективните усилия за постигане на общите глобални амбиции. Това включва постигането на напредък по канализирането на СПТ, за да се засили ефектът от неотдавнашното разпределение на 650 млрд. щатски долара за СПТ от МВФ.
Оценявам водещата роля на Г-20 за създаването на най-новия инструмент на МВФ – Доверителния фонд за устойчивост и стабилност (RST) — с ангажименти за финансиране в размер на близо 40 милиарда щатски долара. Сега е моментът да превърнем тези обещания в реални вноски, за да може новият доверителен фонд да започне да функционира до годишните срещи на МВФ и Световната банка през октомври. Необходимостта да подкрепим нашите уязвими държави членки, за да се справят с дългосрочните структурни предизвикателства, особено тези, свързани с изменението на климата и пандемиите, е крайно належаща.
Бих искала също така да благодаря на членовете на Г-20, които вече обещаха заемни средства за Доверителния фонд на МВФ за намаляване на бедността и растеж в размер на близо 8 млрд. под формата на СПТ (10,5 млрд. щатски долара) — около три четвърти от необходимото. Убедена съм, че скоро ще бъдат поети допълнителни ангажименти.
И в заключение, не можем да изпуснем от поглед най-неотложната криза: изменението на климата. От решаващо значение са увеличаването на финансовите ресурси за прехода към новите климатични реалности, както и ясните политически сигнали от страна на националните правителства за декарбонизация на техните икономики. С намаляването на цените на енергията държавите имат възможност да ускорят ценообразуването на въглеродните емисии или да предприемат еквивалентни мерки.
МВФ ще продължи да подкрепя Г-20 по тези и други приоритети. Очаквам с нетърпение следващата ни среща през октомври.“