Реч на управляващия директор за получаване на „Доктор хонорис кауза“ от Университета за национално и световно стопанство

18 май 2022

Уважаеми г-н министър-председател,

скъпи Кирил,

уважаеми господин ректор,

скъпи Румен (той е един от малкото колеги, с които споделихме много във времето),

скъпи Лалко,

колеги, гости, приятели и също така членовете на моето семейство в тази зала.

Аз съм много развълнувана от началото на деня и още повече след като слушах тези, които говориха преди мен. Аз като днес помня деня, в който ме приеха като студентка по политикономия и социология в тогавашния Висш икономически институт, днешния УНСС. От този ден започна моето професионално пътешествие в България и по света. Като се опирам на това, което чух от предишните говорящи, искам да свържа спомените си от това време, работата си от днес с колкото се може по-простички послания към тази аудитория.

Първото е това как УНСС  ми даде платформата за работа извън България. Чухме от г-н Гечев как дойде перестройката и гласността. И изведнъж се отвориха възможности на всички да кандидатстват за стипендии. Той отиде в Съединените щати, където много научи и много донесе в УНСС. Аз отидох в Лондон. Тогава, в тези времена повечето, които получаваха стипендии в България, избираха по евтините градове в Англия, защото стипендията не беше голяма. Помня до ден днешен, защото броях всяко пени - 361 паунда на месец. Тук ще ви каже господин Бербатов колко лесно се живее с 361 паунда. Но когато разбрах, че имам възможност да отида в London School of Economics, че съм се представила достатъчно добре да попадна там, разбира се, аз избрах да бъда в училището, което ми даде огромна основа за бъдещата работа. И едно от нещата, което то направи е да ме свърже с много професори и по-късно един от тях се оказа декан в Университета за Южния Пасифик във Фиджи. Прати ми покана да отида като гост професор. Това е 1990-та година. Какво мислите, че направих аз? Отворих картата, за да видя къде е Фиджи. А то е на другия край на света. Пристигам във Фиджи след повече от 48 часа път. На границата взимат паспорта ми. Жената пише нещо в компютъра, обръща се към мен и казва: „Вие от къде сте?“ „От България“ – отговарям аз. Тя пак пише нещо, но категорично казва: „Няма такава страна.“ Беше труден период, но чак пък да изчезне държавата – не чак толкова труден. Малко по- късно с малко повече усилия намерихме България. Оказа се, че моят паспорт е бил първият български паспорт на границата във Фиджи.

Това, което ми остана като спомен от този момент, е осъзнаването, че където и да съм, аз представлявам България, представлявам моите близки и моите приятели хора, познати и непознати. И че трябва да давам винаги всичко от себе си, за да представя колкото се може по добре. Както го прави г-н Бербатов. Както го прави г-н Гечев. Както го правите всички вие, когато сте някъде извън нашата страна.

И това е моето първо простичко послание: винаги да носим България в сърцето си, където и да сме. Винаги да сме горди, че сме българи.

Както вече чухте, от УНСС започна и научната ми работа - с избора на тема за дисертация, която в онези времена беше, да речем, периферна или екзотична, но при всички случаи не беше централна тема. Защо избрах тази тема? Бих искала да кажа, както господин Гечев предположи, че имах прозорливостта, че след 30 години това ще бъде темата на целия свят. Истината е малко по-друга. Тогава имах близък, който се разболя много сериозно заради замърсяване на водите. Ако имаше информация, ако имаше представа, че околната среда има значение, той нямаше да се разболее. Но по-важният фактор се оказа следният: в онези времена от нас, кандидатите за докторски степени в обществените науки, се искаше да докажем актуалността на нашата тема с цитат от партийните конгреси. Нещо, което вие сами разбирате, няма никакъв смисъл. Би трябвало Конгресът да цитира науката, а не науката да цитира конгреса. И си казах коя ще е тази тема, по която конгресите не са се изказали. И тя беше икономика и околна среда.

Какъв е изводът и какво е посланието ми към вас – които сте в общестевните науки? Винаги базирайте вашия анализ на факти, на обективността, на реалността, на живота. Никога не се поддавайте на това да сте политически коректни. Защото политическата коректност много често води до големи катастрофи и ние сме преживяли една от тях.

Другото нещо, което ми даде УНСС, беше като преподавател да се старая да обяснявам сложните неща просто, за да могат студентите да ги разбират. И това се оказа изключително важно, точно в това времето, когато писахме заедно по нощите учебници, за да могат студентите да разберат какво е това пазарна икономика.

Трябва да ви кажа, че това усилие да обясня на хората нещо, което те не виждат в своето ежедневие все още – да разкажем какво е това търсене и предлагане, как се формират цените, какво значи монопол, какво значи конкуренция - това много ми помага в международните организации, в които съм работила, защото даже най- сложната концепция трябва да може да се представи с думи сравнително ясни и прости. Само тогава ние можем да имаме голям ефект.

И това е третото ми послание - светът става все по сложен, но ние не трябва да се поддаваме на това да го представяме като непредсказуем, а трябва да търсим пътя през него, като разбираме, че този път няма да бъде еднопосочен, че ще има завои, че ще има хълмове, ще има връщане назад.

Това ме води до света, в който днес се живеем. 2022г. ще бъде много трудна година, защото ние влизаме в нея с криза върху кризата. Първо, пандемията, която все още не е отшумяла. Китай преживява огромни трудности. Там растежът пада - застрашително за Китай, но и за световната икономика поради затваряне на цели градове.

И след това война в Европа. Това са две немислими събития. Преди да се случи пандемията никой от нас не очакваше, макар че теоретически знаехме, че има такъв риск, че световната икономика ще спре и че възстановяването ще продължи повече от две години. Ние затворихме фонда на 13 март и отидохме да работим от вкъщи. Тогава моето послание в следващите няколко седмици беше: „Скъпи колеги ще работим от вкъщи.“ Днес ние все още не сме в състояние да се върнем в офисите си.

Но още по-страшно нещо е войната, която има драматични последици. Разбира се, първо за украинците и за тяхната икономика, която тази година ще се свие с 40 процента. Тя има много тежки последици за Русия, чиято икономика също ще се свие с над 10 процента. Но войната има последици и за целия свят – през цените на суровини, енергоносители, торове, храни. През потока на бежанци в съседните страни, през спадането на доверието на бизнеса в това какво ще правим ние, ако тази война се проточи във времето, или пък териториално.

Какви са изводите от тези кризи. Първият, очевиден, е че ние сме взаимозависими. Война в Украйна значи рецесия в страните, които са големи вносители на енергия или на храни. Война в Украйна значи глад в Африка. Не можем да се справим без да работим заедно. Не можем да се справим без да мислим за това, че светът е едно обединено цяло. Второто, което научихме от тези кризи, е, че сме зависими от природата. Едно вирусче обиколи света и ни постави на колене. Виждаме също колко сме зависими от природата, когато природни бедствия спират работата в цели страни и региони.

Научихме също, и това е много важен урок за икономическите институти, че ние сме много неподготвени да се справяме с повече от една криза по едно и също време. Спомнете си, като започна войната, какво стана - Ковид изчезна. Двадесет дни никой не говори за ковид. Няма значение, че Китай го затвориха заради Ковид.

Това са важни изводи, но вероятно най-важният от всички е,  че ние живеем в много по-бързо променящ се, много по-динамичен и много повече податлив на шокове свят. Трябва да свикнем с това, че шокове ще има, трябва да можем да мислим за немислимото и да сме готови за него.

А как можем да направим това? Първото и най-важно нещо, което чухме от предишните говорящи, е да оценим хората като най-важния капитал. Устойчивите хора, които могат да поемат шоковете,  са хора, които са образовани, здрави, със система на социална защита, която като удари шок, им помага да останат на крака. Също какакто при домакинствата и бизнесите.

Второ, ние трябва да имаме съзнанието за устойчива планета. Моята дисертация от преди 30 години. Ние не можем да си позволим да си затваряме очите пред екзистенциалния риск, който представляват климатичните изменения. Трябва да настроим икономиката и начина си на живот, за да намалим този риск и да сме готови за него, за да можем да се справяме с бедствията, когато те ни ударят.

И третият очевиден извод е устойчива икономика. Но не в този тесен смисъл, в който я изтълкувахме след глобалната финансова криза, когато затегнахме банковата система. Много ни помогна в тази криза, това бе необходимо, но недостатъчно условие.

Устойчива икономика предполага три неща. Първото е да се върнем и да си припомним какво ни каза Адам Смит за това как една бедна държава става богата. Мир - без него не сме за никъде; ниски данъци, господин премиер, и добра съдебна система. Никой не е измислил друга формула за богатство така, както го е измислил Адам Смит.

Второ, ние трябва да осъзнаем, че по негово време хората по Земята са били много по-малко. Сега сме  8 милиарда. Трябва да имаме съпричастност едни към други – там, където живеем, но и към тези, които са в много по-трудни условия от нас. Трябва да имаме добротата да мислим за другите. Аз искам на господин Бербатов, а също и на Христо Стоичков, да им благодаря, защото когато бях комисар по хуманитарната дейност, те бяха страхотни шампиони за борбата срещу глада, за борбата срещу бедността по света. Това ще го сложим в скобки: това ме прави толкова горда като българка, когато видя българите да са символ на човечност, на приобщеност към другите и да използват огромната си слава за добро.

Тази приобщеност към другите в свят, който все повече се затваря във виртуалното пространство, ние трябва да я култивираме, защото иначе рискуваме вместо да сме по-свързани едни с други, да сме по-отчуждени.

Третото условие за устойчива икономика е да сме много по-гъвкави в икономическата политика, да сме в състояние да я насочваме там, където е необходимо, и да сме бързи в очакванията си какво предстои.

Аз ще завърша с едно нещо, което е пред нас: дигиталните пари. Светът трябва да се подготви, това е еднопосочна улица. Все повече заедно с хартиените пари, дето г-н Радев (Димитър Радев, управител на БНБ) ги доставя, ще се развиват и алтернативи като централните банки, издаващи дигитални валути, като частните лица издаващи така наречените stablecoin като биткойн. Koto всъщност не са пари, колкото и хората да се опитват да кажат, чe това са пари, не са. Защо не са пари? Защото какво става със стойността на биткойн – нагоре, надолу. А като имаме пари, ние искаме да знаем, че те държат стойността си и можем да разчитаме нещо. Като купуваме да вържем парите със стойността.

Това за мен е едно от големите предизвикателства, защото ние можем да се окажем в свят на нерегулирани дигитални пари. Видяхме какво стана преди няколко дни със срива на някои от така наречените stablecoins, които се оказаха не чак толкова стабилни. Но то е също сигнал и за това, че промените, които дигитализацията движи и ролята на информацията в този свят, ние политиците все още не сме ги овладяли, а трябва да го направим.

Искам да приключа с един последен съвет към младежта, който е: „Учете се от всички и отвсякъде.“ Аз на колко съм години няма да призная, но съм на толкова години, че имам пораснала внучка. Говоря й като една добра баба за това какъв беше животът, когато аз бях на нейните години. Казвам й: „Тогава нямаше телевизия, нямаше компютри.“ И тя така погледна нагоре към мен и каза: „Какво, само айпадове ли имахте?“ Светът се променя днес много по-бързо отколкото по мое време.

Благодаря на всички, благодаря на моето семейство, благодаря на моята дъщеря, която ме изтърпя да ходя по работа по целия свят. Благодаря ви.